След  тригодишна  възраст е  вече  късно На цял екран

След тригодишна възраст е вече късно

Тази удивително добра книга не прави зашеметяващи заявления. Авторът просто предполага, че малките деца притежават способност да се научат на нещо.

Той счита, че онова, което те усвояват без никакви усилия на 2, 3 или 4 годинки, в по-висока възраст се отдава с труд или въобще не се отдава.

Повече информация

6,15 лв

3 други продукти от тази категория

Тази удивително добра книга не прави зашеметяващи заявления. Авторът просто предполага, че малките деца притежават способност да се научат на нещо.

Той счита, че онова, което те усвояват без никакви усилия на 2, 3 или 4 годинки, в по-висока възраст се удава с труд или въобще не се удава. По негово мнение, това, което възрастните усвояват с усилие, децата изучават без усилие. Това, което възрастните усвояват със скоростта на охлюв, на децата им се удава почти мигновено. Той казва, че докато възрастните понякога ги мързи да учат, децата са готови да се учат винаги. И утвърждава това ненатрапчиво и тактично.  Неговата книга е проста, праволинейна и кристално ясна.

По мнение на автора, едно от най-сложните занимания за човека е изучаването на чужди езици, обучението по свирене на цигулка или пиано. Такива навици възрастните овладяват с усилие, а за децата – това е почти неосъзнато усилие. И моят живот е ярко потвърждение на това. Макар и да се опитвах да науча цяла дузина чужди езици, тъй като работех като учител на всички континенти, обучавайки деца, както от най-привилегированите слоеве на обществото, така и от най-низшите, в действителност аз знам само моя роден език. Аз обичам музиката, но не умея да свиря на никакъв музикален инструмент, даже не мога да запомня както подобава една мелодия.

За да може нашите деца, израствайки, да говорят свободно няколко чужди езика, да умеят да плуват, да яздят, да рисуват с маслени бои, да свирят на цигулка – и всичко това на високо професионално ниво – е нужно да ги обичаме (което и правим), да ги уважаваме (което правим рядко) и да им осигурим всичко, на което бихме искали да ги научим.

Лесно е да си представим колко по-богат, по-здравословен, по-безопасен би бил светът, ако всички деца знаеха чужди езици, изкуство, основите на науката преди да станат юноши, за да могат след това да използват следващите години за изучаване на философия, етика, лингвистика, религия, а също изкуство, наука и т.н. на по-високо ниво.

Лесно е да си представим какъв би бил светът, ако огромното желание на децата да учат не се притъпяваше с играчки и развлечения, а се поощряваше и развиваше. Лесно е да си представим колко по-добър би бил светът, ако гладът за познание на тригодишното дете се удовлетворяваше не само с Мики Маус и с цирка, а и с произведенията на Микеланджело, Мане, Рембранд, Реноар, Леонардо да Винчи. Защото малкото дете притежава безгранично желание да узнае всичко, което не знае и в него няма и най-малка представа за това, кое е лошо и кое е добро.

  • След 3 е вече късно
    Тази удивително добра книга не прави зашеметяващи заявления. Авторът просто предполага, че малките деца притежават способност да се научат на нещо.